Светлина, която остава

Мария започва да рисува в период, в който животът ѝ изглежда тих отвън, но шумен отвътре. Не е търсила съвършената картина. Просто е искала да задържи един миг, който ѝ е напомнил, че светлината винаги намира начин да се върне.

Днес тази творба е част от Галерията на душата не само като картина, а като покана да си припомним, че понякога най-ценните неща се раждат именно в трудните периоди.